Тодор Дърлянов: Наводнихме НAТФИЗ
Вновия епизод на The Voice Cast с Мари-Никол гостува актьорът Тодор Дърлянов, прочут от телевизионния сериал „ Седем часа разлика “ и от сцената на Драматичен спектакъл – Пловдив. Разговорът наблюдава професионалния му път, погледа му към театъра и персоналните му музи, само че не си представяйте следващото досадно изявление за значимостта на изкуството, а по-скоро едно неподправено и обхванато от комизъм и забавни истории пътешестване из живота на един сполучлив, актуален български артист.
За първата си среща с театралното изкуство, Тодор показва театрално зрелище, на което е бил фен като дете. Пиесата “Дядо Коледа е отпадък ” оставя дълготраен отпечатък в съзнанието му в не изключително позитивен проект, с цел да вземе същественото решение повече да не стъпи в сценичен салон. Но години по-късно Поморийската самодейна трупа успява да го влюби в театъра и актьорската специалност.
Дърлянов стартира кариерата си още преди да завърши академията в класа на проф. Здравко Митков. Образованието в НАТФИЗ му дава постоянна основа, дисциплинираност и схващане за актьорския развой. Тодор описа и любопитни истории от времето на следването си, които можете да чуете в епизода.
Участието му в сериала „ Седем часа разлика “ му носи известност и професионално израстване. Проектът дава на артиста опция да работи в динамична среда с огромен екип и друг темп на фотоси. Опитът пред камерата уголемява неговия креативен диапазон.
След първите му стъпки в специалността, естественото продължение за него е Драматичен спектакъл – Пловдив, където последователно се утвърждава като част от трупата, а след това поема и административна роля като заместник-директор. Позицията му в управлението му дава нова вероятност върху организацията и развиването на институцията. Тодор споделя за триумфите, които Българските гении от Пловдивския спектакъл жънат по света и позитивния метод, по който показват страната и културата ни в чужбина. Все достижения и самопризнания, които остават непознати на нашето общество, заради неналичието на публичност. Преди 4 години Пловдивският спектакъл е показал по извънреден метод България на международна театрална олимпиада, на която съумява да развие партньорски връзки и всяка последваща година получава покана за фестивала “Митвем “ в Будапеща. Благодарение на труда и професионализма им българското театралното наличие на картата на света и културата ни биват все по-разпознаваеми в чужбина.
В подкаста артистът споделя и за персоналните си ползи отвън сцената. Сред тях са ездата и основаването на гривни от полускъпоценни камъни, занятие, което му оказва помощ да се откъсва от натовареното всекидневие и да поддържа баланс сред професионалното и персоналното.
Дърлянов е стимулиран от истории с обръщение и избира функции, които предизвикат да разпростира уменията си. Една от фантазиите му е да снима в пълнометражен филм, за бъдещето на българския спектакъл счита, че зависи от поредна поддръжка, отвореност към нови форми и дейна връзка с публиката.
В умозаключение артистът обрисува идните си проекти – нови театрални планове и присъединяване в бъдещи министър председатели на пловдивска сцена. За него сцената остава не просто специалност, а идея, която сплотява творчество, дисциплинираност и религия в смисъла на изкуството.
За първата си среща с театралното изкуство, Тодор показва театрално зрелище, на което е бил фен като дете. Пиесата “Дядо Коледа е отпадък ” оставя дълготраен отпечатък в съзнанието му в не изключително позитивен проект, с цел да вземе същественото решение повече да не стъпи в сценичен салон. Но години по-късно Поморийската самодейна трупа успява да го влюби в театъра и актьорската специалност.
Дърлянов стартира кариерата си още преди да завърши академията в класа на проф. Здравко Митков. Образованието в НАТФИЗ му дава постоянна основа, дисциплинираност и схващане за актьорския развой. Тодор описа и любопитни истории от времето на следването си, които можете да чуете в епизода.
Участието му в сериала „ Седем часа разлика “ му носи известност и професионално израстване. Проектът дава на артиста опция да работи в динамична среда с огромен екип и друг темп на фотоси. Опитът пред камерата уголемява неговия креативен диапазон.
След първите му стъпки в специалността, естественото продължение за него е Драматичен спектакъл – Пловдив, където последователно се утвърждава като част от трупата, а след това поема и административна роля като заместник-директор. Позицията му в управлението му дава нова вероятност върху организацията и развиването на институцията. Тодор споделя за триумфите, които Българските гении от Пловдивския спектакъл жънат по света и позитивния метод, по който показват страната и културата ни в чужбина. Все достижения и самопризнания, които остават непознати на нашето общество, заради неналичието на публичност. Преди 4 години Пловдивският спектакъл е показал по извънреден метод България на международна театрална олимпиада, на която съумява да развие партньорски връзки и всяка последваща година получава покана за фестивала “Митвем “ в Будапеща. Благодарение на труда и професионализма им българското театралното наличие на картата на света и културата ни биват все по-разпознаваеми в чужбина.
В подкаста артистът споделя и за персоналните си ползи отвън сцената. Сред тях са ездата и основаването на гривни от полускъпоценни камъни, занятие, което му оказва помощ да се откъсва от натовареното всекидневие и да поддържа баланс сред професионалното и персоналното.
Дърлянов е стимулиран от истории с обръщение и избира функции, които предизвикат да разпростира уменията си. Една от фантазиите му е да снима в пълнометражен филм, за бъдещето на българския спектакъл счита, че зависи от поредна поддръжка, отвореност към нови форми и дейна връзка с публиката.
В умозаключение артистът обрисува идните си проекти – нови театрални планове и присъединяване в бъдещи министър председатели на пловдивска сцена. За него сцената остава не просто специалност, а идея, която сплотява творчество, дисциплинираност и религия в смисъла на изкуството.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ